• +359882933489

Всичко, което туристът, поел към пейзажите от “Индиана Джоунс” и “Марсианецът”, трябва да знае

Всичко, което туристът, поел към пейзажите от “Индиана Джоунс” и “Марсианецът”, трябва да знае

Да стигнете до улиците на Аман е лесно, но и предизвикателно за логистичните ви умения. Няма да ви отнемам удоволствието от планирането. Ето един съвет, ако решите да си спестите туристически агенции, купете си предварително от интернет JordanPass. Това е държавна услуга и работи добре.

Тя включва задължителната виза и вход за няколко десетки забележителности – от града на Александровите ветерани Гераса през кръстоносната крепост Карак, където е заснета част от Kingdom of Heaven, до Червената пустиня с Уади Рам и Петра.

JordanPass струва 100 долара. До края на разказа принтираният лист в джоба ви ще се превърне в омърлян и осеян с печати сувенир “37-те туристически обекта”.

Джобът върви с дрехата с дълъг ръкав. Тя е задължителна, ако пътувате през по-добрите за страната сезони – септември-ноември или март-май. Това е времето между дъждовете и жегите. Плюс на есенно-пролетната обиколка са умерените температури – твърдо над 20 и под 30 градуса през деня. Малък минус са възможността за дъжд и по-краткият ден.

Големият бонус на лятото са топлите звездни нощи. Те идват с наргиле, чай и разговори на тераси по покривите на града. Колкото до горещините, поне в Аман прочутият вятър и пълната липса на влага ги правят поносими.

Вече имате достатъчно изходни данни за своя

Ден първи

в Йордания. Той вероятно ще започне на международното летище на Аман, и то далеч преди зазоряване, защото това е часът на много от пристигащите полети. Няма проблем. Специалните летищни таксита ще ви откарат където пожелаете срещу фиксирана сума.

Ценоразписът виси в офиса на компанията пред изхода на терминала за пристигащи полети. Курс до Аман излиза 18-20 йордански динара. Зависи от това в кой край на 4-милионния град отивате.

Ако това е първият ви сблъсък с динара, можете да отбележите, че той е скъпа валута. В момента струва 1.33 евро, или около 2.60 лева. Стотинките му всъщност са хилядинки, но това не смущава обръгналия пътешественик. Няма да усетите колко бързо започвате да оценявате и цените стойността на парите.

Тях можете да си наберете от всеки банкомат. На всички места от този текст можете да плащате и с карта. Стига да не е Maestro. Вариант е да обмените валута. Обратно на очакванията ни, чейндж бюрата са за предпочитане пред банките, които взимат допълнителна такса освен комисионата плюс личните ви данни. Бюрата по правило са почтени.

Почтеността им извира от строгия полицейски режим в страната. Впрочем той е гарант за пълната безопасност на туристите в Йордания. Най-голямото ви притеснение тук може да се породи от извечната игра с търговците. За тях сте ходещ и току-що зареден банкомат. Независимо дали се пазарите за стъкленица с цветен пясък или молите таксиджията да пусне брояча, вие вече губите.

За да бъде пълноценно пътуването ви, моят съвет е да вземете кола под наем. Може да го направите през интернет и да я получите още на летището. Тя струва 20 динара дневно за компактен модел, 25 за голяма или 30 за SUV. Предстои ви да пропътувате с нея най-малко 1400 километра. Това е приблизително два резервоара бензин. Всеки излиза около 25-26 динара, ако сипвате масовия А90.

Практиката тук е колите под наем да се взимат и връщат с празен резервоар. Това ще ви отведе до най-близката до летището бензиностанция. Там ще чуете за пръв път пожеланието, което ще ви съпътства навсякъде: “Добре дошли в Йордания!” Не губете време. Ако хотелът или апартаментът, където сте отседнали, няма тераса за закуската, потърсете в джипиеса си координатите на Shams el Balad. Както всяко заведение в Аман, Слънцето на града има паркинг. Специален служител ще остави там колата ви и ще държи ключовете, докато не решите да потеглите.

А защо Shams el Balad ли? Заради двора с гледка към целия град, заради собственика, който най-вероятно ще ви поздрави и ще седне на масата ви, заради това, че заведението е встрани от квартала на европейците “Уебде” и че още го няма дори в пътеводителите за Йордания. Но най-вече заради храната.

Тя отваря цяла глава в личната ви връзка с Йордания. Не защото е изобилна или неповторима. Точно обратното. Йорданците наричат едно-единствено ястие истински свое. Това е мансаф. По нашему – печено овче месо с ориз и кисело мляко. Точно каквото можете да ядете по селски събори у нас.

Тук обаче се научавате колко малко и проста храна е необходима, за да сте сит и щастлив. Като например няколкото малки купички с хумус, мутабал, макдус и други мезета, които идват с прясно изпечени питки. И с турско кафе, което очевидно само ние и йорданците в целия регион наричаме така. Но пък те му слагат кардамон.

Оттук до края ще търсим и попадаме на все по-хубава храна. Като за начало два съвета. Не поръчвайте повече от 2-3 блюда, защото и с най-простите мезета ще се нахраните добре. И четете внимателно менюто. Обикновено цените в него са без данъци и задължителните 10% бакшиш. Накрая получавате сметка с около 20% по-висока от очакванията ви.

Джераш

Джераш

Ден втори

е за Северна Йордания. Някои ходят там заради основания от Александър Велики град Гераса, други – заради Ажлюн, една от първите арабски крепости по кръстоносните земи. Ние пък ще получим бонус среща с ливанския ресторант на Ум Халил, който е на влизане в Джераш, днешния град край Гераса.

Джераш е на около 50 км северно от Аман. Най-бързо се стига по магистралата. Най-живописно – по малкото шосе. То е пълно със завои, изкачвания по хълмове и кафенета с тераси. Препоръчвам горещо. Особено крайпътните кафенета. Където ще ви направят голяма чаша турско кафе каймаклия за едва 50 филса. Ето един съвет – когато благодарите, просто докоснете с ръка сърцето си. Нищо в тази част на света не трогва човека отсреща повече, колкото един толкова малък жест.

Гераса, или градът на ветераните от старогръцки, е само един от градовете, издигнати от Александър по пътя му от Египет към Сирия и Месопотамия през 331 г. пр.Хр. Други като Пела и Дион са напомняли на създателите си за родните им места в Македония.

Днес античният град е толкова добре запазен, че понякога го наричат Помпей на Близкия изток. Някога са му казвали и Града с 1000-те колони заради централната му колонада. Днес повечето от тях са непокътнати. На почти всяка се чете името на онзи жител на Гераса, който е дарил пари за поставянето на съответната колона.

Парите на герасеите идвали от търговията между Египет и Сирия, която контролирали. Може да разберете как е ставало това, като се качите в крепостта Ажлюн. От високия си хълм тя се е надвесила над долината на река Йордан с нейните пътища.

Стръмни хълмове, прорязани от уади, или корита на (обикновено пресъхващи) реки, ще ви съпътстват оттук до най-южната точка на страната – пристанището Акаба на Червено море, на 300 км от Аман. Можете да тръгнете натам в

 

третия ден

от престоя си. По всяко време на годината – за гмуркане край кораловите рифове, а през септември-октомври – и заради възможността да уловите риба тон. По това време на годината край Акаба минава маршрутът на сезонната й миграция. Иначе Акаба е мястото, откъдето да планирате пътуването си до отстоящата на 30-ина километра Червена пустиня и Уади Рам.

Уади Рам е истинската тишина. Сега спрете за малко да четете и се заслушайте за минута в тишината. Ами това е. За да си го представите, си припомнете Мат Деймън в “Марсианецът”, когато осъзна, че е единственото живо същество не само на Червената планета, но и на милиони километри околовръст. Това е Уади Рам. Буквално. Защото тази част от филма е заснета там.

Петра
Древният град е преоткрит за западния свят през 1812 г. от швейцарския изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт, който посещава планинската долина Вади Муса. В Петра има неидентифицирани праисторически останки, но първите известни обитатели са едомците, които живели тук около 1000 г. пр.н.е. Към IV век пр.н.е Петра е населявана от набатеите, арабско племе, което изсича много от фасадите на сградите от пясъчник и живее в множество пещери из града. Мястото е естествена крепост. Благодарение на мрежа от канали и тръбопроводи градът е постоянно снабден с изворна вода.

Пожелавам си да се връщам колкото се може по-често там, а вас съветвам да прекарате поне една нощ в оазиса с бедуините, преди да се отправите в търсене на изчезналия град
Петра. Днешното село, което стига до входа на някогашната столица на набатеите, се казва Уади Муса и е на час път с кола от Уади Рам. Муса е арабското име на Мойсей, а ние вече твърдо сме навлезли в светите земи. На хълма, който бедуините в Петра ще ви покажат, Мойсей е накарал вода да бликне от скалата, за да напои спътниците си. На съседния хълм Джабал Харун пък е погребан неговият брат Аарон.

Ден трети


Самата Петра е толкова обаятелна и величествена, че няма да разберете как сте прекарали часове в нея. Всеки има своя образ за града, в който Индиана Джоунс търсеше Граала. А вие можете да откриете втора фасада, подобна на прочутата, на около два часа път пеша от нея. Или да побъбрите с бедуинките, които продават сувенири в Петра. Но без да забравяте, че преди да са търговци, те са преди всичко хора с гордост.

Някога, когато Деметрий Полиоркет дошъл да нападне Петра, набатеите му пратили послание. “Кажи какво искаш от нас, защото ние не те познаваме, никога не сме имали нищо против теб и никога не сме притежавали нещо, заради което непознат да ни желае злото. Живеем в пустинята, за да не пречим на никого и да не зависим от никого. Ако утре ни нападнеш, няма да намериш скъпоценности, но и няма да допуснем нашите жени и деца да станат твои роби. Това ще означава много твои и наши мъже да загинат безцелно.”

При така поставен въпрос Полиоркет не ги нападнал. Днес мнозина виждат в погледа на бедуините някогашните набатеи – безкористни, миролюбиви и почтени.

Във всеки случай моят съвет е да пристигнете в Уади Муса от предишния ден и на сутринта да влезете в Петра с първите лъчи на слънцето. Играта на светлината по високия десетки метри пясъчник на Скалния град ще ви се отплати щедро.

планината Небо

планината Небо
Напускате Петра евентуално в своя ден пети, в който предстоят някои от най-хубавите гледки. Поемете по Царския път на север към Карак – една от най-добре запазените кръстоносни крепости. Дотолкова добре, че е използвана да изиграе Ерусалим в Kingdom of Heaven, който Саладдин превзе въпреки усилията на Орландо Блум.

Оттам продължавате към християнския град Мадаба, а след него – към планината Небо. Това e мястото, от което бог е показал на Мойсей обетованата земя. Трябва да е било ясен ден, защото само тогава в далечината се виждат Мъртво море, Йерусалим, Йерихон, Витлеем и Назарет.

От Небо слезте към Мъртво море. Ако всичко върви по план, това ще е в късния следобед и през целия път ще имате пред себе си залязващото слънце и Мъртво море. Приличат си по това, че и двете постепенно се скриват. Брегът на Мъртво море, който е най-ниската точка на Земята, сега е на около 429 метра под морското равнище. Всяка година обаче морето се изпарява с около метър.

Оттам остава да изкатерите последните 50-ина километра обратно до Аман и да намерите например терасата на ресторант “Зорба”, където да планирате своя

Ден шести

в Йордания. Задължителен в него е обядът в ресторант “Хашем”. Противно на името си, това е закусвалня, в която ядете хумус, фалафели и топли арабски питки. Ако си поръчате и мухаллял, или туршия, ще откриете колко е практично да се ядат ежегодно кисели краставички, карфиол и моркови и ще спечелите уважението на сервитьорите като познавачи.

Вечерята запазете за сирийския ресторант Rosa Damascena. Не само защото има най-добрата кухня в града, но и понеже се намира в магически триъгълник, чийто втори катет опира в място с неповторими десерти. Това е Нафийса, където може да опитате гордостта на палестинската кухня – кнафе, или специален кашкавал, запечен в кадаиф. Едновременно солен и сладък, разтеглив и хрупкав, сиропиран, но не лепкав.

Да, да, и аз бих пил една бира след това. И така няколко пъти. На хипотенузата от нашия триъгълник, където има няколко бара и можете да опитате Каракале, идваща от минибирария на 20-ина километра от Аман.

Колкото до ден седми
и 30-ината километра път до летището, не се притеснявайте, ако сте върнали колата ден по-рано. Вземете такси, или още по-добре – Uber, докато все още работи в Йордания. Това накратко е пътят.

С какво ще го запълните – вкус към простите неща, замислянето за ресурсите ни и колко малко всъщност ни трябва, за да сме щастливи, уважението към другия, което не струва нищо, но ни се връща многократно, оставям на вас да изберете.

По материали на : https://www.capital.bg/
Снимки: www.pinterest.com
Tags:, ,
Обади се сега